3.08.2007 г., 23:53 ч.

… В памет на баба 

  Поезия
7432 0 6

Сънувах странен сън - бях дете…

И този сън ме върна в спомени…

Там, на двора – старата къща,

със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.

Дървеният парапет на солдурмата -

в ролята на детско конче.

И старата череша отпред,

провесила клони, натежали от плод.

Боже, колко е хубаво!

Бавно се качвам по каменната стълба нагоре.

Ето, тук, средната одая –

тук преминаха най-хубавите години от детството.

Тук като дете сънувах сън, който още помня…

Един щърк ме учеше да летя…

Опитвам да отворя вратата –

отвътре е светло – малка светлинка, подобно газена лампа,

разпръсква мрака.

А там, в дъното – врата.

Божке! Колко чудеса се крият там!

Влизам. Все същите червоядени рафтове,

пълни с ошаф и странни вкусотии, примамващи всяко дете…

Най-отгоре – сламената шапка на дядо…

На средния рафт се мъдрят бурканчета тумбести, разни,

пълни със сладко от грозде и орехи, мед,

и любимите ми малини.

Делвите, покрити с капачки от плат –

мъдри се вътре страхотна туршия.

Цедилката с млякото - любимото сирене на баба…

И чекръка в ъгъла – голямото му колело се въртеше,

проскърцвайки, под чевръстите пръсти на баба…

За да източи поредната нишка

от бъдещите ми шарени чорапи.

И прелцата, с къделя от вълна.

Старият дървен креват не е мръднал,

все така покрит с протрития атил…

А на него, седеше тя –

притихнала, мълчалива,

с колебливата си, но чаровна и малко тъжна усмивка-

мила бабче! Знаеш ли колко много ми липсваш?!

Не ще ти нивга узнаеш…

И как, като те гледам на снимката,

ми се иска да те прегърна силно,

и никога да не позволя да си отидеш… отново!

Събудих се. Странен сън…

Ах, защо не е истина?

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И моята баба почина на скоро и сега ми е много мъчно,а този стих ме изпълни с емоции.
  • Хубав стих,Нели!
    Поздрав!
  • Магия!
  • Направо ме хвана за гърлото този твой спомен...Може би защото и аз имам подобен.
    Поздрави!
  • Хареса ми!Докосна душата ми!Представих си цялата картина!Усетих емоцията ти!
    Браво Нели!
  • Мрого е вълнуващ този спомен, но не го възприемам като стихятморение.
Предложения
: ??:??