eleonora6 (Елеонора Крушева)
334 112
11.04.2017 г., 11:29 ч.

В памет на Ицо 

  Поезия » Любовна
1317 2 10

В памет на Ицо

 

(съпруга ми)

 

Преди години посях една череша,
Пролетта поръси я със цвят,
сега стоя под нея и се радвам,
а тя разпръсква своя аромат.

 

Връща ме във спомени-когато,
на една череша плодовете брах,
с едно момче, като мене – младо,
първата любов дари ми и запях...

 

Със мотор и китарата през рамо,
пътуваше към мен и песен сътвори,
вървят ли двама по земята ни голяма,
и беше – Ти си Аз и Аз съм Ти!

 

Старата череша клони скърши,
момчето със китара отлетя,
сега събирам сухите ѝ съчки
и паля огън, сгрявам самота.

 

Елеонора Крушева

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все някога някой остава сам. Такъв е животът. И трябва да продължим.
  • Страхотно посвещение! Красиво и истинско!
  • Харесах! Цялата любов и мъка в стих ! И те разбирам ! Преживявам това !
  • Няколко пъти го прочетох. Да стана много тъжна. Да влязат в мен всички Вселенски тъги. Така ни ръси Животът...
  • Разбирам те, Елеонора, и точно днес... Трудно е след края на любим или близък, та дори и познат човек.. това е кръговрата, който трябва да преодолеем... и да сме.силни... Силен стих, извиращ...
  • Няма раздяла-дори след смъртта!😍
  • Поклон!
  • Поклон!
  • Много ме трогна, Ели! Чудесно посвещение! Мир на праха му!
  • Да му е лека душата!И винаги да каца на твоята череша!Поздрави за стихчето!
Предложения
: ??:??