В памет на Ицо
(съпруга ми)
Преди години посях една череша,
Пролетта поръси я със цвят,
сега стоя под нея и се радвам,
а тя разпръсква своя аромат.
Връща ме във спомени-когато,
на една череша плодовете брах,
с едно момче, като мене – младо,
първата любов дари ми и запях...
Със мотор и китарата през рамо,
пътуваше към мен и песен сътвори,
вървят ли двама по земята ни голяма,
и беше – Ти си Аз и Аз съм Ти!
Старата череша клони скърши,
момчето със китара отлетя,
сега събирам сухите ѝ съчки
и паля огън, сгрявам самота.
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Все права защищены