11 апр. 2017 г., 11:29

В памет на Ицо

1.9K 2 10

В памет на Ицо

 

(съпруга ми)

 

Преди години посях една череша,
Пролетта поръси я със цвят,
сега стоя под нея и се радвам,
а тя разпръсква своя аромат.

 

Връща ме във спомени-когато,
на една череша плодовете брах,
с едно момче, като мене – младо,
първата любов дари ми и запях...

 

Със мотор и китарата през рамо,
пътуваше към мен и песен сътвори,
вървят ли двама по земята ни голяма,
и беше – Ти си Аз и Аз съм Ти!

 

Старата череша клони скърши,
момчето със китара отлетя,
сега събирам сухите ѝ съчки
и паля огън, сгрявам самота.

 

Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все някога някой остава сам. Такъв е животът. И трябва да продължим.
  • Страхотно посвещение! Красиво и истинско!
  • Харесах! Цялата любов и мъка в стих ! И те разбирам ! Преживявам това !
  • Няколко пъти го прочетох. Да стана много тъжна. Да влязат в мен всички Вселенски тъги. Така ни ръси Животът...
  • Разбирам те, Елеонора, и точно днес... Трудно е след края на любим или близък, та дори и познат човек.. това е кръговрата, който трябва да преодолеем... и да сме.силни... Силен стих, извиращ...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...