5.02.2011 г., 18:40

В памет на Манос Лоизос

1.6K 0 33


Песен с дъх на зряла ръж

и на стенещо море.

Шепот на пречистващ дъжд.

Плач на влюбено сърце.


Луд копнеж, намерил брод

към безбрежна красота.

Рано окосен живот,

изкласил във песента...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За първи път слушам музиката и песните на този композитор и признавам, че много съм изпуснала!Благодаря ти, че ме въведе в неговия свят!
  • Благодаря ти!
  • Благодаря на всички! Приятна вечер с песента на Манос Лоизос!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=5d0Ma3bB6N0&feature=related " target="_blank"> Песен >>> </a>
  • Тия стихове малко са като за сонети. Много е хубаво обаче

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...