ИванПетров (Иван Иванов)
26 21
19.01.2024 г., 18:32 ч.

В памет на Страшника 

  Поезия
257 0 8

 

Страхил Страшника - чер овчарски пес,

бе умен, буен, силен за двамина,

но намери го неволята в затънтен лес-

когато обкръжи го вълчата дружина.

 

Вълците - все крайно гладни, зли,

се хвърлиха срещу му, за да го разкъсат.

Страшника  всяка съпротива спря, опашката подви,

и на главатаря им предложи ясно и нахъсано:

 

„ - Не правете ме курбан.  С мен,  без мен-

все гладни ще стоите. Пощади ме, капитан-

и ще  водя  към пасищата  овчи денем,

а нощем - по тайните пътеки за къшлите.“

 

Затракал бързо главатарски страшен ум-

час-два,  повече не мислил. Облизвайки се,

заповядал на дружината без шум, Страхил Страшника

да бъде назначен на щат във вълчата им листа.

 

Настанали доволни и години сити. Крали, яли и  драли,

разбивали къшли на воля - ни вълци слаби, ни сърдити.

Но сред овчарниците  завърлувала   реформа - за беда,

скоро хищниците разкостили и последната маркирана овца.

 

Завърнал се неистовия вълчи глад. Справедливо,

но и с  мъка главатаря на елитния отряд се разпоредил,

първият изяден да бъде най – последния от назначените на щат

от  елитна вълча листа - верния Страхил.

 

В най - спешен, бърз порядък, Страшника бил погълнат от останалите

щатни твари. На мястото на пиршеството издълбали на гранитна канара:

„ Тук падна на Страхил Страшника  буйната глава!

От  неговите вечно благодарни и признателни  другари!“

© Иван Иванов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Да се посмеем заедно »

17 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??