В памет на Страшника
Страхил Страшника - чер овчарски пес,
бе умен, буен, силен за двамина,
но намери го неволята в затънтен лес-
когато обкръжи го вълчата дружина.
Вълците - все крайно гладни, зли,
се хвърлиха срещу му, за да го разкъсат.
Страшника всяка съпротива спря, опашката подви,
и на главатаря им предложи ясно и нахъсано:
„ - Не правете ме курбан. С мен, без мен-
все гладни ще стоите. Пощади ме, капитан-
и ще водя към пасищата овчи денем,
а нощем - по тайните пътеки за къшлите.“
Затракал бързо главатарски страшен ум-
час-два, повече не мислил. Облизвайки се,
заповядал на дружината без шум, Страхил Страшника
да бъде назначен на щат във вълчата им листа.
Настанали доволни и години сити. Крали, яли и драли,
разбивали къшли на воля - ни вълци слаби, ни сърдити.
Но сред овчарниците завърлувала реформа - за беда,
скоро хищниците разкостили и последната маркирана овца.
Завърнал се неистовия вълчи глад. Справедливо,
но и с мъка главатаря на елитния отряд се разпоредил,
първият изяден да бъде най – последния от назначените на щат
от елитна вълча листа - верния Страхил.
В най - спешен, бърз порядък, Страшника бил погълнат от останалите
щатни твари. На мястото на пиршеството издълбали на гранитна канара:
„ Тук падна на Страхил Страшника буйната глава!
От неговите вечно благодарни и признателни другари!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
