В памет на татко
ЖИВОТ ЛИ Е ТОВА БЕЗ ТЕБ?
АЗ ОТГОВОР НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ.
ЖИВОТ Е - ДА , НО САМО МИ КАЖИ ТИ КАК
БЕЗ ТЕБЕ АЗ ДА ГО ЖИВЕЯ?
КАЖИ МИ КАК ДА СЕ УСМИХВАМ
И ТЪГАТА КАК ДА ПОБЕДЯ,
А ВЕЧЕР ВСИЧКО ЩОМ ПРИТИХНЕ,
С КОЙ БОЛКАТА СИ АЗ ДА СПОДЕЛЯ?
НО ТИ МЪЛЧИШ, А СЯКАШ ОЧИТЕ ТИ ГОВОРЯТ
И МИ СЕ ИСКА ДА ИЗВИКАМ С ПЪЛЕН ГЛАС:
"ГОРДЕЕМ СЕ СЪС ТЕБЕ, ТАТКО,
ТАКА, КАКТО ТИ ГОРДЕЕШЕ СЕ С НАС! "
ГОРДЕЕМ СЕ С ЖИВОТА ТИ, СЪС БЕЗЦЕННИЯ ТИ ПРИМЕР,
С ТВОЯТА ВСЕОТДАЙНОСТ, ИСКРЕНОСТ И ДОБРОТА
И НЕ АЗ, А ЦЕЛИЯТ СВЯТ МОЖЕ ДА СЪЖАЛЯВА,
ЗАЩОТО ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО Е ДА ИМАШ ТАКЪВ БАЩА!
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ТИ, ТАТКО,
НИЙ СКЛАНЯМЕ ГЛАВИ ПРЕД ТВОЯ ГРОБ.
57 ГОДИНИ НЕ СА МАЛКО,
КОГАТО СИ ЖИВЯЛ НАЙ-ДОСТОЙНИЯ ЖИВОТ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Атанасова Всички права запазени
