В пазвата на хаоса
Изгубих си пътеката.
Тя бе и хубава, и стръмна.
Най-любима беше ми от всички досега.
Понякога поглеждах във страни от нея
и обратно бързо си приплъзвах после погледа!
Изгубих я. Защо я няма вече?
Сега къде изобщо ще вървя?
Дали не се намирам в хаос от самотност?
Макар че срещнах хора и пострадах от охотност.
Дано скоро спря да кървя.
Изгубих я... и спомних си едва,
някой че ме бутна от пътеката в пропастта,
в бездна от мистерии и глад за светлина,
а този Някой беше обладан от Суета.
Изкривено беше всичко.
Изгубих ли я или никога не я е имало?
Да плача ли сега или пък да се смея
на неистини, мистерии и заблуди,
на хаоса, във пазвата на който ще живея?
Не смея. Аз за своята пътека вечно ще милея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
