tsveti4ka (Цвет)
198 271
Jan 7, 2010, 1:27 PM

В пазвата на хаоса 

  Poetry » Phylosophy
451 0 2

Изгубих си пътеката.

Тя бе и хубава, и стръмна.

Най-любима беше ми от всички досега.

Понякога поглеждах във страни от нея

и обратно бързо си приплъзвах после погледа!

 

Изгубих я. Защо я няма вече?

Сега къде изобщо ще вървя?

Дали не се намирам в хаос от самотност?

Макар че срещнах хора и пострадах от охотност.

Дано скоро спря да кървя.

 

Изгубих я... и спомних си едва,

някой че ме бутна от пътеката в пропастта,

в бездна от мистерии и глад за светлина,

а този Някой беше обладан от Суета.

Изкривено беше всичко.

 

Изгубих ли я или никога не я е имало?

Да плача ли сега или пък да се смея

на неистини, мистерии и заблуди,

на хаоса, във пазвата на който ще живея?

Не смея. Аз за своята пътека вечно ще милея!

 

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??