2.11.2023 г., 15:58

…В пепелта жарава тлее

600 0 15

Още е небето синьо,

боровинките – червени.

Дъхав здравец от градина

ще откъснеш ли за мене?

 

Нищо, че са осланени

утрините под капчука!

В село всичките ергени

още обикалят тука.

 

Още гълъб в клони гука,

още в трън шуми синигер.

Както нявга с мен под бука

ти не ще поседнеш мигар?

 

Есен с хлад дошла е сигур

и сърце ти леденее.

Виж, в небето чучулига –

любовта ми, още пее…

 

 

26.09.2023

 


Стихотворението участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....