…В пепелта жарава тлее
Още е небето синьо,
боровинките – червени.
Дъхав здравец от градина
ще откъснеш ли за мене?
Нищо, че са осланени
утрините под капчука!
В село всичките ергени
още обикалят тука.
Още гълъб в клони гука,
още в трън шуми синигер.
Както нявга с мен под бука
ти не ще поседнеш мигар?
Есен с хлад дошла е сигур
и сърце ти леденее.
Виж, в небето чучулига –
любовта ми, още пее…
26.09.2023
Стихотворението участва в VIII Международен поетичен конкурс „И във Златна есен със любов и песен“ Казанлък, 2023 и не спечели нито една награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
