Hekredel (Христо Славов)
1529 419
31.01.2012 г., 16:33 ч.

В планината 

  Поезия » Пейзажна
722 0 8

В планината

 

Небето бездънно е синьо.

Препуска небесният кон...

Опивам се, като от вино,

във скута на топлия склон.

 

Далече от хора и думи,

оставен  съм в  себе си сам...

Претеглям изминати друми.

Пречиствам се, като във храм!...

 

Нашепват  легенди горите...

Душата ми пълнят с покой.

Аз тук съм в пустиня велика,

но в  тази  пустиня съм свой!

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еха.. страхотно е
  • Харесах!Поздравления!
  • Разбира се, че може,когато не се сипят обиди!А се говори с подходящи думи.И аз съм доволен!
  • Можело значи и без да се чувстваме обидени... Доволен.
  • Благодаря за хубавия съвет,Господине.Поправих своевременно досадно допусната грешка.И сега съм чист пред читателите и съвестта си!За тъпотията ще премълча, макар, че не си прав, но това е твое мнение,което уважавам!
  • Мисля, че си допуснал механична грешка при набирането на текста и тук първото "друми" би трябвало да е "думи", инак римуването на дадена дума със същата е малко тъпо.

    "Далече от хора и друми,
    оставен съм в себе си сам...
    Претеглям изминати друми.
    Пречиствам се, като във храм!..."

    Но да, истинското е там горе. Колкото по-високо към небето се изкачваш, толкова по-дълбоко в себе си слизаш.
  • Аз съм си го мислил, но ти си го облякъл в плът от поезия! Благодаря! За мен планината е моята същност.
  • Много красиво и философско!Поздрав!
Предложения
: ??:??