21.04.2008 г., 7:01

В плен

1.2K 0 2
Вървя до теб и те поглеждам,
усмихваш ми се на шега,
в очите аз отново виждам
онази - твоята съдба...

Онази приказка красива,
която слушаш всеки ден,
която бавно ме убива
и ме кара да съм в плен...

В плен на себе си отново,
ала сега като за първи път,
аз виждам твоето красиво,
но приказката е за теб от плът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво бе, Ели! А ти да не ми кажеш, че можеш така! Трябва да продължаваш да пишеш! Остави ме без думи!
  • Харесва ми много! Браво

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...