Apr 21, 2008, 7:01 AM

В плен

Poetry » Love

1.2K 0 2

Вървя до теб и те поглеждам,
усмихваш ми се на шега,
в очите аз отново виждам
онази - твоята съдба...

Онази приказка красива,
която слушаш всеки ден,
която бавно ме убива
и ме кара да съм в плен...

В плен на себе си отново,
ала сега като за първи път,
аз виждам твоето красиво,
но приказката е за теб от плът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

snowdrop (Тинка Това)

Браво бе, Ели! А ти да не ми кажеш, че можеш така! Трябва да продължаваш да пишеш! Остави ме без думи!

2008-04-22T17:06:25+03:00
Lory (Лора)

Харесва ми много! Браво

2008-04-22T14:29:50+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0