Apr 21, 2008, 7:01 AM

В плен

Poetry » Love

1.2K 0 2

Вървя до теб и те поглеждам,
усмихваш ми се на шега,
в очите аз отново виждам
онази - твоята съдба...

Онази приказка красива,
която слушаш всеки ден,
която бавно ме убива
и ме кара да съм в плен...

В плен на себе си отново,
ала сега като за първи път,
аз виждам твоето красиво,
но приказката е за теб от плът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

snowdrop (Тинка Това)

Браво бе, Ели! А ти да не ми кажеш, че можеш така! Трябва да продължаваш да пишеш! Остави ме без думи!

2008-04-22T17:06:25+03:00
Lory (Лора)

Харесва ми много! Браво

2008-04-22T14:29:50+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0