Може би не съществува жена,

която да не се е сблъсквала (поне веднъж)

с лошото момче – мечта.

Той е мил (и същевременно лош).

Той е прекрасен (и същевременно ужасен).

Той е ад и рай.

Той е лошо момче до край.

И въпреки всичко това,

той лесно завърта нашата глава.

Приказки прекрасни знае сигурно сто

и е лесно да хлътнеш по него, докато преброи до едно.

Той е съчетание на добро и зло.

Открие ли те веднъж, и да бягаш, е все едно.

Той винаги знае как да те омае

и с приказки лъжовни към него да те върне без проблем.

Страшен е негодник,

но си в негов плен.

Такова е лошото момче.

Като е при нас - от радост песни пеем.

Като си тръгне – от мъка сълзи леем.

Тръгне ли си – тъгата ни залива.

Защото тръгвайки си, ни убива!

Такова е лошото момче.

И въпреки че знаем, че ще ни боли,

предпочитаме с него да сме, нали?

И да, прекрасен е понякога – друг път не.

Такъв е той – просто лошо момче.