18.03.2022 г., 12:29  

Вечна лудост

850 1 2

    Вечна лудост

 

Във твоите очи чета мечтите,

защото всичко светло си за мен,

във твоите очи се нижат дните,

на красотата аз съм в плен.

 

Животът ми лети и отминава,

навярно той за тебе е игра

и само във душата ми остава

оная вечна лудост любовта.

 

Когато от любов цъфтят цветята,

живея, за да виждам цветове,

но ти и аз не сме в една пътека,

живеем във различни светове.

 

И любовта не може да се купи,

не може нищо да я задържи,

сърцето само дълго шепне думи

във опита си да я съхрани.   

        

              Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...