Mar 18, 2022, 12:29 PM  

Вечна лудост

  Poetry » Love
855 1 2

    Вечна лудост

 

Във твоите очи чета мечтите,

защото всичко светло си за мен,

във твоите очи се нижат дните,

на красотата аз съм в плен.

 

Животът ми лети и отминава,

навярно той за тебе е игра

и само във душата ми остава

оная вечна лудост любовта.

 

Когато от любов цъфтят цветята,

живея, за да виждам цветове,

но ти и аз не сме в една пътека,

живеем във различни светове.

 

И любовта не може да се купи,

не може нищо да я задържи,

сърцето само дълго шепне думи

във опита си да я съхрани.   

        

              Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...