20.09.2007 г., 14:28

В ПОДКРЕПА НА УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА

946 0 20
Ще победите ли, учители,
пред гнилата ни политическа нехайност,
пред властвуващите безучастни зрители,
обтегнали живота до безкрайност?

Ще издържат ли силите
на шепа будни български просветници,
които точни искания заявили са,
или ще бъдат тема те - за вестници?

На месец-крачка от Будителският ден,
в който се прекланяме пред словото,
учителският дух пак ври смутен...
Успех в разбиването на оковите!

Народът, като цяло, е зад вас
и чака някой да го поведе.
А вий сте първи и във този час
дано не се намери Юда, да ви предаде...

Успех! В единството е силата!
Хванете се! Бъдете барикада!
България сега ридае - милата...
Да я усмихнете - на вас се пада!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не вярвам да се подпише споразумението, защото е пълна подмяна на това, което беше заявено в началото, а на нас ни омръзна да ни правят на будали. На всичко отгоре предлагат да се подели отговорността за непопулярните мерки, които ще последват от догодина.
    Благодаря за подкрепата и хубавия стих, Вальо!
  • Чета с малко закъснение...

    Че е страхотно, няма спор, но за жалост нищо не се получи. Та това увеличение от 80 лева не може да покрие изгубената заплата за половин година напред. Но поклон пред учителите и пред Теб!
  • Чудесен стих си написал!Актуален и много човешки!
  • Стиха е чудесен,актуален,граждански.
    Подкрепям ги напълно.
  • АПЛОДИСМЕНТИ И ОТ МЕН!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...