26.03.2009 г., 5:17

В полет

1.1K 0 6

                         В  полет

 

Няма да се наситя на свободния полет!

На този възторг и на тази красота,

които ми пълнят душата и ставам поет,

за да възпея осъществената си мечта.

 

Възторгът от трепета, че летя като орлите,

че обладавам тази машина-самолет.

От красотата на градовете, планините

и селата - пъстри като пролетен букет.

 

И ето ме в полет! Милва ме въздушната струя.

Унесено слушам шума на мощния мотор,

Обзема ме сякаш някаква чудесна омая

и потъвам в безкрая на въздушния простор.

 

В самолета съм сам! И ставам свободен!

Забравям за всичко друго на света.

От всеки полет ми остава един спомен,

който ще помня и много ще ценя.

 

1949 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех,тези така далечни времена....!Дали тогава не сте били много по-свободни!?Какво ли ни обетова толкова много сега!?Или колкото повече са свободите,толкова повече и забраните...Но кой може да спре птицата в полет!?
  • малцина са усетили тази свобода...
    свободата на птицата в полет...завиждам ти...Асен.
    с огромно уважение за теб...
  • Блгодаря Ви! Пожелавам Ви успешни и радостни полети на мисълта!
  • Спомените от полетите ни правят живи!
    Поздравления!
  • Остани винаги в полет, да дори и само на мисълта!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...