26.03.2009 г., 5:17

В полет

1.1K 0 6

                         В  полет

 

Няма да се наситя на свободния полет!

На този възторг и на тази красота,

които ми пълнят душата и ставам поет,

за да възпея осъществената си мечта.

 

Възторгът от трепета, че летя като орлите,

че обладавам тази машина-самолет.

От красотата на градовете, планините

и селата - пъстри като пролетен букет.

 

И ето ме в полет! Милва ме въздушната струя.

Унесено слушам шума на мощния мотор,

Обзема ме сякаш някаква чудесна омая

и потъвам в безкрая на въздушния простор.

 

В самолета съм сам! И ставам свободен!

Забравям за всичко друго на света.

От всеки полет ми остава един спомен,

който ще помня и много ще ценя.

 

1949 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех,тези така далечни времена....!Дали тогава не сте били много по-свободни!?Какво ли ни обетова толкова много сега!?Или колкото повече са свободите,толкова повече и забраните...Но кой може да спре птицата в полет!?
  • малцина са усетили тази свобода...
    свободата на птицата в полет...завиждам ти...Асен.
    с огромно уважение за теб...
  • Блгодаря Ви! Пожелавам Ви успешни и радостни полети на мисълта!
  • Спомените от полетите ни правят живи!
    Поздравления!
  • Остани винаги в полет, да дори и само на мисълта!
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...