Mar 26, 2009, 5:17 AM

В полет

1.1K 0 6

                         В  полет

 

Няма да се наситя на свободния полет!

На този възторг и на тази красота,

които ми пълнят душата и ставам поет,

за да възпея осъществената си мечта.

 

Възторгът от трепета, че летя като орлите,

че обладавам тази машина-самолет.

От красотата на градовете, планините

и селата - пъстри като пролетен букет.

 

И ето ме в полет! Милва ме въздушната струя.

Унесено слушам шума на мощния мотор,

Обзема ме сякаш някаква чудесна омая

и потъвам в безкрая на въздушния простор.

 

В самолета съм сам! И ставам свободен!

Забравям за всичко друго на света.

От всеки полет ми остава един спомен,

който ще помня и много ще ценя.

 

1949 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех,тези така далечни времена....!Дали тогава не сте били много по-свободни!?Какво ли ни обетова толкова много сега!?Или колкото повече са свободите,толкова повече и забраните...Но кой може да спре птицата в полет!?
  • малцина са усетили тази свобода...
    свободата на птицата в полет...завиждам ти...Асен.
    с огромно уважение за теб...
  • Блгодаря Ви! Пожелавам Ви успешни и радостни полети на мисълта!
  • Спомените от полетите ни правят живи!
    Поздравления!
  • Остани винаги в полет, да дори и само на мисълта!
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...