В прегръдката на пролетта
Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива,
косите ти от вятъра трептят.
Очите ти сияят тъй игриво,
нозете ти от белота блестят.
Докосвам те, прилегнал на тревата,
усещам твойта свежест и финес.
И знам, че няма на света отплата,
но стига ми със теб да бъда днес.
Воалите си цветни ще разлееш
и сладкото ухание на мед.
В сърцето ми те искам да изгрееш –
стопи я тая твърда буца лед …
и тая ледност сграбчила душата!
Аз знам, че можеш да я претвориш
във огън див със слънчева позлата.
Ела, ти, пролет …. и ме прегърни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
