Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,

изпълнена със топлина и чар.

Усмивката ти ласкава и страстна

е истински жадуван земен дар.

Сега си дръзка, млада и красива,

косите ти от вятъра трептят.

Очите ти сияят тъй игриво,

нозете ти от белота блестят.

Докосвам те, прилегнал на тревата,

усещам твойта свежест и финес.

И знам, че няма на света отплата,

но стига ми със теб да бъда днес.

Воалите си цветни ще разлееш

и сладкото ухание на мед.

В сърцето ми те искам да изгрееш –

стопи я тая твърда буца лед …

и тая ледност сграбчила душата!

Аз знам, че можеш да я претвориш

във огън див със слънчева позлата.

Ела, ти, пролет …. и ме прегърни!