17.03.2023 г., 18:25

В приказния свят

914 0 4

     

    В приказния свят

 

Огледалото пред мен стои,

аз потъвам в приказния свят.

Той извайва моите черти,

този свят красив е вечно млад.

 

В огледалото ми пак си ти,

конят ти е бял и буен.

Пламък има в твоите очи,

а в сърцето ми копнеж събуден.

 

Бързаш, искаш да избягаш с мене

през пространства дълги в друго време.

Вярваш, че отново те обичам

и живота си на теб обричам.

 

Странно е, красив е този свят,

искам те отново и отново.

Времето е само конски бяг,

а в сърцето ми е само слово.

 

Но разпада се светът желан,

огледалото е на парчета.

Във душата ми е ураган,

а останалото е клишета.

           Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...