В приказния свят
Огледалото пред мен стои,
аз потъвам в приказния свят.
Той извайва моите черти,
този свят красив е вечно млад.
В огледалото ми пак си ти,
конят ти е бял и буен.
Пламък има в твоите очи,
а в сърцето ми копнеж събуден.
Бързаш, искаш да избягаш с мене
през пространства дълги в друго време.
Вярваш, че отново те обичам
и живота си на теб обричам.
Странно е, красив е този свят,
искам те отново и отново.
Времето е само конски бяг,
а в сърцето ми е само слово.
Но разпада се светът желан,
огледалото е на парчета.
Във душата ми е ураган,
а останалото е клишета.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени