17 мар. 2023 г., 18:25

В приказния свят

907 0 4

     

    В приказния свят

 

Огледалото пред мен стои,

аз потъвам в приказния свят.

Той извайва моите черти,

този свят красив е вечно млад.

 

В огледалото ми пак си ти,

конят ти е бял и буен.

Пламък има в твоите очи,

а в сърцето ми копнеж събуден.

 

Бързаш, искаш да избягаш с мене

през пространства дълги в друго време.

Вярваш, че отново те обичам

и живота си на теб обричам.

 

Странно е, красив е този свят,

искам те отново и отново.

Времето е само конски бяг,

а в сърцето ми е само слово.

 

Но разпада се светът желан,

огледалото е на парчета.

Във душата ми е ураган,

а останалото е клишета.

           Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...