17 мар. 2023 г., 18:25

В приказния свят

910 0 4

     

    В приказния свят

 

Огледалото пред мен стои,

аз потъвам в приказния свят.

Той извайва моите черти,

този свят красив е вечно млад.

 

В огледалото ми пак си ти,

конят ти е бял и буен.

Пламък има в твоите очи,

а в сърцето ми копнеж събуден.

 

Бързаш, искаш да избягаш с мене

през пространства дълги в друго време.

Вярваш, че отново те обичам

и живота си на теб обричам.

 

Странно е, красив е този свят,

искам те отново и отново.

Времето е само конски бяг,

а в сърцето ми е само слово.

 

Но разпада се светът желан,

огледалото е на парчета.

Във душата ми е ураган,

а останалото е клишета.

           Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...