Mar 17, 2023, 6:25 PM

В приказния свят

  Poetry » Love
913 0 4

     

    В приказния свят

 

Огледалото пред мен стои,

аз потъвам в приказния свят.

Той извайва моите черти,

този свят красив е вечно млад.

 

В огледалото ми пак си ти,

конят ти е бял и буен.

Пламък има в твоите очи,

а в сърцето ми копнеж събуден.

 

Бързаш, искаш да избягаш с мене

през пространства дълги в друго време.

Вярваш, че отново те обичам

и живота си на теб обричам.

 

Странно е, красив е този свят,

искам те отново и отново.

Времето е само конски бяг,

а в сърцето ми е само слово.

 

Но разпада се светът желан,

огледалото е на парчета.

Във душата ми е ураган,

а останалото е клишета.

           Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...