21.09.2011 г., 19:24

В приказния свят на любовта

848 0 5
Пазя уникалните ти признания
с вкус на хиляда и една нощи.
Обичам пролетното ти дихание,
дарявай ми от него още и още.

Светица си. Налей ми да пия
от еликсира на вечната светлина.
Винаги е чудесно с теб да открия
приказните прелести на любовта.

Харесва ми, когато възкръсвам.
Истината си струва да се живее.
Бисери искрящи разпръсквам,
вълшебни мигове в нас греят.

Понякога дори сън не ме хваща
и слушам любимите си песни.
Късчета от душата си ти пращам
да преминава времето по-лесно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...