Sep 21, 2011, 7:24 PM

В приказния свят на любовта

  Poetry » Love
850 0 5
Пазя уникалните ти признания
с вкус на хиляда и една нощи.
Обичам пролетното ти дихание,
дарявай ми от него още и още.

Светица си. Налей ми да пия
от еликсира на вечната светлина.
Винаги е чудесно с теб да открия
приказните прелести на любовта.

Харесва ми, когато възкръсвам.
Истината си струва да се живее.
Бисери искрящи разпръсквам,
вълшебни мигове в нас греят.

Понякога дори сън не ме хваща
и слушам любимите си песни.
Късчета от душата си ти пращам
да преминава времето по-лесно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...