В променливите мигове на здрача
А сякаш се е случвало преди...
В променливите мигове на здрача,
щом разумът започне да се взира,
задачата е за Сърцето ясна,
защото то единствен път избира
пътеката и тези канари...
И ако няма с кой да поделиш
безмълвието на гледката прекрасна,
ще захладнее бързо в онзи миг,
когато този слънчев лъч угасне...
На Съдбата тъй фината прежда,
повела нейде нашите души,
тя тихичко в съня ни се процежда,
а тялото върти в месомелачка,
но не ще да повярва и миг,
че последна умира Надеждата.
Две целувки, прегръдка и стих,
а разбуден отново копнежът,
като биле любовно горчи
в подарено от теб зрънце Нежност.
В променливите мигове на здрача,
щом разумът започне да се взира,
задачата е за Сърцето ясна,
защото то единствен път избира
пътеката и тези канари...
И ако няма с кой да поделиш
безмълвието на гледката прекрасна,
ще захладнее бързо в онзи миг,
когато този слънчев лъч угасне...
На Съдбата тъй фината прежда,
повела нейде нашите души,
тя тихичко в съня ни се процежда,
а тялото върти в месомелачка,
но не ще да повярва и миг,
че последна умира Надеждата.
Две целувки, прегръдка и стих,
а разбуден отново копнежът,
като биле любовно горчи
в подарено от теб зрънце Нежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ценев Всички права запазени
