В просъница бяла
Толкова много миражи
не оставих в торбата - за хвърляне...
Все намирах едва доловими
заспали - просвяткващи тайнства,
когато
сякаш всичко свършено...
беше...
Онова,
което разбило е толкоз стени безсърдечни...
тази искрА безразсъдство е -
винаги сетна
оставаща...
Врича се
само -
в просъница бяла...
миг -
преди -
да се сепнем в прозаичната честност,
че будни сме...
Най-Жестоката Строгост да подпалиме - с Песни...
Вярвам ли? Пътят назад ще е
гибелен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
