В р е м е н а
напълно изсветлявам
даже времето
обича ме
целунало деня
излъгано за кратко
че е спомен
в разплакана
дежурна самота
======
аз знам че мога
неизбежно
по пътя си да съм тъга
любов понякога
и да съм чудо
в измислени секунди
свобода
----------
и път погрешен
вече няма смисъл
нощта отдавна е заспала
сънува устни
и не знае
как иска да усети
че е зряла
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
