В раковината
В раковинатаМечтите си затворих в морска раковина. В нея сгушиха се като малко раче. Подава се око със очертания най-фини. След него друго, после нежен крайник. Отвън в очакване е тъмното и необятно синьо, а мечтите са на крачка да се гмурнат в него. Пролазва щипка и... почти в морето! Ала... внезапен шум! Мечтите се прибират. След миг подава се отново онова око, което уплашено прибра се в своя взет назаем дом. И пак оглежда се, а после другото - и ето, почти е цялото навън. Така мечтите ми ту вън, ту вътре се оглеждат, но малко смелост все не им достига да останат вън. А времето минава и, както изглежда, уютният им дом ще отеснее скоро. А на раковината май ù остана само мъничко надежда, че и други бездомни мечти нуждаят се от дом. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Пенева Всички права запазени
