23.11.2011 г., 10:53

В разгара на жътвата

755 0 1

Мъглата се спусна

с внезапен, глух тътен,

прокънтя във съня,

премина с ледени стъпки

през дебрите на съзнанието,

с отпуснати крайници,

заличавайки разстоянието...

Това бе повикът на кръвта.

 

Белият мрак

обгръщаше бавно

отминалото ни бъдеще,

чудовищните ни странности.

Свирепият страх

напомни за себе си,

че пак е подложил –

крак на спасението.

 

Водата от локвите

във лед се превръщаше,

ледът се пропукваше,

катранът се стичаше,

небето заливаше,

а то се просмукваше

в душите на живите...

Те рухваха мъртви.

 

Преплетени улици

поглъщаха стъпките

на закъснялото утро;

ала на няколко пъти

мъглата се вдигна

и така, изпод нея

се оголиха първите

есенни зъби...

 

*                   *                  *

 

И късаше плът

от самотни бездомници

зимата, в разгара

на своята жътва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...