В ритъм и рима -
пишем, споделяме,
изливаме душите си,
а белите листи попиват написаното.
Стихове, изпълнени с болка,
пропити със сълзи,
стоплящи душата с обич,
от любов "крещящи".
Редим стих подир стих,
но дали така душата си каляваме?
Дали отвътре спира да боли,
щом излеем болката в стих?
В ритъм и рима -
дните ни минават,
животът ни минава,
но сигурна следа след себе си оставяме!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Само разкази...
Благодаря ти искрено за коментара!
Прегръщам те силно!!!