18.08.2007 г., 23:51

В ритъма на лунни танци

1.2K 0 27

Къде ли ви намерих - все се чудя!;-)
След някой ден ще си завихрим луд купон
и след прочита на стиховете, много хора
със лекота ще хвърлят своя мрачен тон.


"Изтръскани" от ежедневните си болки,
с усмивки и с олекнала душа,
в ритъма на танца ще се впуснем -
приятели ще бъдем след това.


Сред много смях, веселие и песни,
всички ще се знаем,  ще се слеем.
На Срещата купонът ще избухне,
флуиди ще трептят - от тях живеем.


Лунният, разстлан сребрист воал
със завист пак ще отклони очи.
И с песъчинки в ходилата ще се носим
към музиката в нашите души.


Прегърнати, усмихнати, щастливи хора -
това ще бъдем ние, "Откровенците".
Елате с нас да се повеселите, мили мои,
стопете мъката, сърцата отпуснете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...