Вълшебно е, когато ме рисуваш
със връхчета на пръсти електрически.
Неземно е, когато ме целуваш
със устни невъзможни и космически.
Стопяваш ме, когато ме прегръщаш
със жегата във твойто тяло.
Измамна ли съм като ме превръщаш
от всяка моя клетка в цяло?
Изгаряш ме като пустинен огън!
Стопяваш всичките ми сетива.
След тебе знаеш ли, не мога
дори да дишам... Самота...