Вълшебно е, когато ме рисуваш
със връхчета на пръсти електрически.
Неземно е, когато ме целуваш
със устни невъзможни и космически.
Стопяваш ме, когато ме прегръщаш
със жегата във твойто тяло.
Измамна ли съм като ме превръщаш
от всяка моя клетка в цяло?
Изгаряш ме като пустинен огън!
Стопяваш всичките ми сетива.
След тебе знаеш ли, не мога
дори да дишам... Самота...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав