paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
1.03.2017 г., 23:44 ч.

В ръцете ти нощувах... 

  Поезия » Любовна
2391 23 24

В ръцете ти нощувах... Като в къща.

Замръква във очите ми измама.
Ти сутрин педантично се завръщаш
в живота си. Където мен ме няма.

 

И дните ти, рутинно обичайни,
се нижат... Като ситна броеница.
В която черните зърна са тайна,
заровена в гнездо на лятна птица.

 

А белите зърна... Това са дните.
Онези, във които мен ме няма...
Тогава съм на лятото в сълзите, 
заровила лице във мокра слама...

 

Но есента очите си изплака!
Прегърби се. На зима заприлича.
По-дрипава от мене - броди в мрака...
Такава есен - как да я обичаш?!

 

Такава есен... скита из полята.
Мърсува вятър с голото й тяло.
А тя - без свян, притворно, се намята
със скъсано дъждовно одеяло.

 

От праг на праг се спира... Да поплаче.
На просякиня някаква прилича.
Да, ти си толкова добър, обаче...
Такава есен - как да я обичаш!

 

Такава есен е като... въздишка,
която ничии ръце не сгрява...
Дори не мога да ти я опиша!
Такава есен просто... се забравя!

 

Върни се там! В живота си. Където
не съм живяла... Но си ме сънувал.
Домът е там, където е... сърцето.

Аз... за това... в ръцете ти нощувах.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??