В самотата си...
Във самотата си Тя често е капризна,
облечена в одърпаната дреха
на своите несбъднати мечти,
загледана в опала на морето,
във шепота на гаснещи зари
и в дните, трижди нечестити,
с умора във дълбоките очи!
Във самотата си Тя разтревожено се пита,
дали ще може Него да намери-
единствения, търсения, вечния,
загърнала се в топлата жилетка,
със падналото копче от ревера
и дупки по разкъсаното и сърце.
Във самотата и душата и е птица,
но вече със прекършени криле,
не можещи във полет да достигнат,
така желаното, сияещо небе
и тези… тъй големи, задъхани звезди!
Във самотата си изпитва лудост нежна,
към мъжките, огрубени от труд ръце,
в среброто на косите му- съдба метежна,
релефа на обветреното му лице!
Във самотата си, Тя тихичко поплаква
и гали снимката си с образа на Нея,
а след това със часове от болката немее!
Във самотата си, тя вече моли се на Бога,
измъчена от празния живот до изнемога!
Във самотата си, Тя просто си отива, жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
