Vintersorg (Георги)
46 76
1.08.2005 г., 7:59 ч.

В сандъчето 

  Поезия
1391 0 4
Една сутрин в тъмното мазе,
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.

В доскорошния мирен сандък
изведнъж настъпи страшна врява.
Скочиха един инструмент след друг-
всички срещу мишката кафява.

Застана свъсен младият трион
с цената на всичко да брани,
да пази своя сандък-бастион,
заобиколен от юнаци отбрани.

Цял полк гайки наскачаха
и обявиха: “Смърт на подлеца!”
Зъбчати колела гръбо затракаха,
изкрещя гръмко: “Атака!” звънеца.

Сред цялата тази глъчка и олелия,
сред този безкраен словесен поток
стоеше и се чудеше “Какво искат тия?”
изплашен малкият кафяв мишок.

Забуча, заскърца ръждивата манивела,
наточи зъби грубата пила.
Мишокът схвана- работата е дебела
и реши да им смекчи гнева.

-Ама недейте, де! Е, аз само така,
минах да видя какво старо-ново
по нашата и без туй скучна маза.
Недейте да ме дупчите с олово!

Надигна снага тежко старият чук,
взря се в госта и ядно изписка:
-Не може! Не бива! За нас ти си друг!
Не виждаш ли, че никой не те иска!
-Е, щом е тъй-добре, аз си отивам,
няма с присъствието си да преча.
Но това което у вас не откривам,
ще го потърся нейде по–далече!

Кафявият мишок обърна гръб,
зашляпа тежко сандалите с мъка.
Изчезна в мрака, потънал в скръб
и никога не се завърна в сандъка.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха ха, впечатлена съм!
  • Супер..
  • Благодаря!
    Не пиша любовна поезия, а и рядко ми харесва нещо, написано в този стил. Така че за сълзи и очи в този смисъл не ще намериш при мен. Колкото до какичките...нека не се срамуват!
  • Прекрасна притча
    Ей ставам ти фен
    Не мога да повярвам че си само на 18 години
    и не си изтипосал нещо за сълзи и очи

    а ти и какичките ( те са важните) засрамваш
Предложения
: ??:??