В сандъчето
Една сутрин в тъмното мазе,
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.
В доскорошния мирен сандък
изведнъж настъпи страшна врява.
Скочиха един инструмент след друг-
всички срещу мишката кафява.
Застана свъсен младият трион
с цената на всичко да брани,
да пази своя сандък-бастион,
заобиколен от юнаци отбрани.
Цял полк гайки наскачаха
и обявиха: “Смърт на подлеца!”
Зъбчати колела гръбо затракаха,
изкрещя гръмко: “Атака!” звънеца.
Сред цялата тази глъчка и олелия,
сред този безкраен словесен поток
стоеше и се чудеше “Какво искат тия?”
изплашен малкият кафяв мишок.
Забуча, заскърца ръждивата манивела,
наточи зъби грубата пила.
Мишокът схвана- работата е дебела
и реши да им смекчи гнева.
-Ама недейте, де! Е, аз само така,
минах да видя какво старо-ново
по нашата и без туй скучна маза.
Недейте да ме дупчите с олово!
Надигна снага тежко старият чук,
взря се в госта и ядно изписка:
-Не може! Не бива! За нас ти си друг!
Не виждаш ли, че никой не те иска!
-Е, щом е тъй-добре, аз си отивам,
няма с присъствието си да преча.
Но това което у вас не откривам,
ще го потърся нейде по–далече!
Кафявият мишок обърна гръб,
зашляпа тежко сандалите с мъка.
Изчезна в мрака, потънал в скръб
и никога не се завърна в сандъка.
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.
В доскорошния мирен сандък
изведнъж настъпи страшна врява.
Скочиха един инструмент след друг-
всички срещу мишката кафява.
Застана свъсен младият трион
с цената на всичко да брани,
да пази своя сандък-бастион,
заобиколен от юнаци отбрани.
Цял полк гайки наскачаха
и обявиха: “Смърт на подлеца!”
Зъбчати колела гръбо затракаха,
изкрещя гръмко: “Атака!” звънеца.
Сред цялата тази глъчка и олелия,
сред този безкраен словесен поток
стоеше и се чудеше “Какво искат тия?”
изплашен малкият кафяв мишок.
Забуча, заскърца ръждивата манивела,
наточи зъби грубата пила.
Мишокът схвана- работата е дебела
и реши да им смекчи гнева.
-Ама недейте, де! Е, аз само така,
минах да видя какво старо-ново
по нашата и без туй скучна маза.
Недейте да ме дупчите с олово!
Надигна снага тежко старият чук,
взря се в госта и ядно изписка:
-Не може! Не бива! За нас ти си друг!
Не виждаш ли, че никой не те иска!
-Е, щом е тъй-добре, аз си отивам,
няма с присъствието си да преча.
Но това което у вас не откривам,
ще го потърся нейде по–далече!
Кафявият мишок обърна гръб,
зашляпа тежко сандалите с мъка.
Изчезна в мрака, потънал в скръб
и никога не се завърна в сандъка.
© Георги All rights reserved.
