25.02.2008 г., 10:35 ч.

В селото не бие камбана... 

  Поезия » Друга
1103 0 42

 

 

                        

                        Под стрехата

                        на старата църква

                        времето дреме

                        в празно гнездо

                        на отишли си лястовици

                        и слуша как капчукът

                        отмерва живота

                        в зимни зеници...

                        В клоните голи

                        се гушат врабците

                        и топлят света

                        с дъха си нежен,

                        с очички събират

                        пролетна милост

                        и тихо, и кротко

                        в душата си я скриват.

                        Чакат Небесния щъркел,

                        до Кръста, горе -

                        на камбанарията,

                        да се върне отново

                        като жива камбана,

                        още пазят гнездото му

                        в село със църква,

                        а свещеник няма...

                        Долу все още

                        чакат с надеждата

                        да се отвори вратата

                        на храма и вярата,

                        която смъртта им отне...

                        Бдят врабчетата, с очи,

                        като страж на доброто,

                        събират Божии сълзи...

                        Край пътеката

                        пак нацъфтели кокичета

                        и здравецът е покарал

                        с нови млади листа,

                        тиха песен вятърът пее,

                        а някой отново се смее...

                        на крилата на Небесния щъркел

                        май е дошла пролетта...

                      

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оо хареса ми картината. Много ти благодаря! Хиляди усмивки
  • с обич за вас.
  • Носталгична, прелестна картина си нарисувала, Магинка!!!!!!!
    С много обич!!!
  • "Под стрехата

    на старата църква

    времето дреме

    в празно гнездо

    на отишли си лястовици

    и слуша как капчукът

    отмерва живота

    в зимни зеници..."

    Влязох в храма на пръсти.
    Беше тихо и делнично празно.
    Свещ запалих и се прекръстих.
    И с врабците приседнах на прага.
    Да почакам да дойде щъркелът...

    Поклон Маги!

  • Благодаря ви, от сърце.
  • Маги, мила!И в радост, и в тъга, идвам тук, при теб, при стиховете ти.
    Когато излизам от сайта, радостта ми е окрилена, а тъгата....не смее да пристъпи пак до мен. Благодаря ти, мила! Невероятна си - нежна, ведра - като Пролетен дъх!!!С много обич!!!
  • Пролетта е предвестник на нещо ново.Нека много нови усмивки изпълват душата ти, стиховете ти!Много надежда носи стихът ти.Поздрав мила Маги!
  • Толкова положителна емоция струи от този стих. Поздравявам те, Маги!
  • Добре дошла пролет!!!Прекрасен стих!!!
  • Изпълни душата ми!!!С обич,Маги!!!
  • Великолепно,Маги!!!
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • Вълшебен стих!
    Красота...
    Пролетта е в душата ти...
  • Еххх, Мариники, толкова си... небесна...
  • Вълшебница си Маги!Почуствах полъха на пролетта.
  • Не само с четка, и с думи рисуваш прекрасно!!!
    Поздрави, Маги!
  • Чакат Небесния щъркел,

    до Кръста, горе -

    на камбанарията,

    да се върне отново

    като жива камбана,

    Камбаната...
  • Благодаря ви, с обич.
  • Как отмиваш с красота и нега вечните неща,
    а край нас пак ще долети пролетния вятър, мила Маги!!!
    Поздрави!!!
  • дано дойде по скоро тази пролет!!!
    нещо,много мрачно стана в душите...
    особено в моята!
    поздрави ,вълшебнице!!!
    вълчо те прегръща!
  • Един стих, който излъчва обич, доброта и красота. Сърдечен поздрав!
  • Пренедсох се в друг свят - на нега и копнеж, доброта и чисти помисли. Много Вяра има в стиха ти! Поздрави, мила.
  • Чудесен стих, Маги!
  • Прекрасна, както винаги !!!
    Прегръдки, Магдалена !
  • Маги, ти можеш да превръщаш и тъгата в радост!
    След твоя стих светът наистина изглежда
    по-добър!!!!!!!*
  • тиха песен вятърът пее,

    а някой отново се смее...

    на крилата на Небесния щъркел

    май е дошла пролетта...
    Поздрав за прекрасния стих Маги,прегръщам те!!!

  • Безкрайно трудно е да се коментира подобен стих. Трябва да пренастроиш душата си, да напълниш сетивата си с красота и да пуснеш нежността и доброто, дето струи от стиховете си.. Само чист и добър човек може да напише нещо толкова уникално и красиво. Лека тъга и очакване - каква неповторима комбинация ! Браво за пореден път
  • Даряваш ни с пролетна надежда, Маги!
    И много нежност!
  • Пролет носи стиха ти, мила Маги! Поздрави!!!
  • След всеки дъжд изгрява слънце.
    След всяка зима иде пролет, бих казала. Много ми хареса!...
  • Усетих пролетта и песента на вятъра в стиха ти.Прегръдка!
  • След всичко казано до тук, мога само да добава - неестествено добра творба, мога само да завиждам благородно на даровитият автор.
  • ,,Бдят врабчетата, с очи,
    като страж на доброто,
    събират Божии сълзи...''

    Дошла е пролетта.
    Усетих я в стиха.
    А аз, още съм на зимна вълна

    Поздрав и прегръдка за тем, Маги!
  • Много, много ми хареса стихът ти, миличка Маги!
  • Разкошно!
    Прегръдка!!!
  • Чудесната добра фея Маги,която освен, че прави вълшебства,също и пише невероятно хубави стихове!Поздрави!
  • Дошла е Маги, толкова очаквана и желана!
    Зареди ме, и забравих тъгата си!
    Благодаря ти, сега ще се усмихна!
    Усмивка и за теб
  • на камбанарията,

    да се върне отново

    като жива камбана,

    още пазят гнездото му

    в село със църква,

    а свещенник няма...
    Гуш*!!!
  • Рисуваш картини миличка, от които ми се пълни душата!Както винаги се прекрасна!
  • Скъпа Маги,прочетох много от стиховете ти(със сигурност ще прочета и останалите).Няма да давам коментари на всеки по отделно,само ще ти кажа че когато ги чета сърцето ми се изпълва с едно чувство,което още е непонятно за мен.Не е радост,не е щастие,не е любов.Не е и трите взети в едно-много повече е!Грабваш ме все повече със всеки следващ ред!Поезията ти е като бистър извор и аз ще продължавам да греба със пълни шепи от него...Ти си моят номер едно...Поздравявам те от сърце за всеки твой вълшебен стих...С много обич
  • Идилия, носталгия и недежда носи стихът ти, Маги!
    Прегръщам те, мила!
  • Обичам да ти чета стиховете.Страхотни са.А този направо ме разтърси.Толкова е реалистичен.
    Поздрави ,миличка!!
  • Пълниш ми душата!!!
    Красота и нежност струи от стиха ти!Удоволствие е да те чета!
    Благодаря ти,че ме усмихваш!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??