В селото не бие камбана...
Под стрехата
на старата църква
времето дреме
в празно гнездо
на отишли си лястовици
и слуша как капчукът
отмерва живота
в зимни зеници...
В клоните голи
се гушат врабците
и топлят света
с дъха си нежен,
с очички събират
пролетна милост
и тихо, и кротко
в душата си я скриват.
Чакат Небесния щъркел,
до Кръста, горе -
на камбанарията,
да се върне отново
като жива камбана,
още пазят гнездото му
в село със църква,
а свещеник няма...
Долу все още
чакат с надеждата
да се отвори вратата
на храма и вярата,
която смъртта им отне...
Бдят врабчетата, с очи,
като страж на доброто,
събират Божии сълзи...
Край пътеката
пак нацъфтели кокичета
и здравецът е покарал
с нови млади листа,
тиха песен вятърът пее,
а някой отново се смее...
на крилата на Небесния щъркел
май е дошла пролетта...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
