„Лапай, кучко, кокали!.."
Дядо Тоню Тъпанов
Бе, вашта мамка, пак ли побесняхте,
че лаете в душата ми среднощ!?
Аз срутих вече замъци и стряхи
и карам я така през куп за грош.
Но жив съм още; още не съм пукнал,
не съм си писал текст за некролог.
Разреждам с вино ядове и скуки,
ругая и по дявол, и по Бог.
И все така - с усмихващи се кучки -
аз вия към студената луна,
но никога, но никога не случих
поне за миг, поне с една...
© Ради Стефанов Р Всички права запазени