28.04.2009 г., 13:51

В сезона на разгонените кучки

891 0 20

 

 

 

   „Лапай, кучко, кокали!.."

              Дядо Тоню Тъпанов

 

Бе, вашта мамка, пак ли побесняхте,

че лаете в душата ми среднощ!?

Аз срутих вече замъци и стряхи

и карам я така през куп за грош.

 

Но жив съм още; още не съм пукнал,

не съм си писал текст за некролог.

Разреждам с вино ядове и скуки,

ругая и по дявол, и по Бог.

 

И все така - с усмихващи се кучки -

аз вия към студената луна,

но никога, но никога не случих

поне за миг, поне с една...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...