В сезоните на минали животи
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо
желание за нежност и разбиране.
Да пренесат любов от клон на клон
и щом задуха болката да литнат...
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха хора
И имаха възможност да грешат,
и имаха възможност да говорят,
и да избират със очи или с ръка
къде да гледат и с кого да спорят...
Как да мълчат. И колко да очакват
от другите . От себе си дори...
Да се усмихват. И да се разплакват
когато във сърцето натежи...
Дърветата се връщаха на сън
в сезоните на минали животи.
Пристигаха с нозе, с криле си тръгваха
разлистваха слова и птичи ноти.
А с утрото към слънцето протягат
измокрените от росата клони...
Умее да се движи само сянката им
пълзи на запад тръгвайки от корена.
Не се откъсва. Няма собствен цвят.
И всеки облак може да я смачка.
Когато вечерта се спусне мрак
потъва като звук във тишината...
..
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, приятели. Бъдете здрави!
-
"Умее да се движи само сянката им
пълзи на запад тръгвайки от корена.
Не се откъсва. Няма собствен цвят.
И всеки облак може да я смачка.
Когато вечерта се спусне мрак
потъва като звук във тишината..."
Пак се върнах. Тук има силно и концентрирано съзерцание, а това толкова ми въздейства, че просто се нося свободно в пространството като прашинка. Прекрасно е, Доче! -
Прегръща тишината всеки звук
дърветата обличат си пижамите,
а ти си чакал- седнал точно тук,
нивидимо до лявото ми рамо.
Под сенките оставиха криле,
дърветата съблекли тишината ми.
Откраднаха ги млади ветрове
а пътят ми минава през гората.. -
Харесах го!
-
Нека бъдем в мечтите си птици, нека бъдем човеци и никога сенки! Разкошен смисъл! Поздравления
-
И аз се присъединявам към харесалите. Великолепен стих! И великолепна идея. Сега се радвам, че съм човек… докато е човек човека има шанс. За нещо. За промяна. За добро. Ах представям си ако ме заключат на едно място като дърво, колко все в сънища и спомени бих съществувал… Леле, много се размислих. Аплодирам те!
-
Адмирации, Доче, много ми хареса.
-
Аплодисменти, Доче! Харесаха ми сънуващите ти дървета.
-
Подобно на дърветата мълча
от своята страна на този свят.
Опитвам с времето да залича
сезонът, що пред прага спря.
Броя листа и техните въздишки,
и птиците им, литнали на юг,
но цифрите препънах в грешки...
Поздравления, Доче!♥️♥️♥️♥️♥️♥️ -
Разкош!
-
Със Стойчо. Напевност и лиричност и някаква въздушна носталгия. Днес си мислех на тази тема. Няколко пъти, след като напиша коментар, компютърът блокира и не мога да прочета и редактирам това, което съм написала. После се отблокира, но вече е късно за редакция. Сега много внимавам, когато пиша още първия път, защото знам, че вероятно няма да имам възможност да поправя грешките. Каквото напиша - това. И си помислих, че е като прераждането - животът е един и е важно как ще го изживеем. Ако знаем, че може да се преродим и да поправим грешките, живеем по един начин. Ако вярваме, че животът ни е единствен - съвсем по друг. Благодаря за размислите и за естетическата наслада от прочетеното!
-
С едва загатнати рими,с безупречен ритъм и образност!
"Дърветата се връщаха насън
в сезоните на минали животи. "
По-скоро е съчетание от лириката която носи в себе си автора и неговото разбиране за живота и любовта.
Поздравления, Довереница!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
