Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо
желание за нежност и разбиране.
Да пренесат любов от клон на клон
и щом задуха болката да литнат...
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха хора
И имаха възможност да грешат,
и имаха възможност да говорят, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up