В скута на баба
В СКУТА НА БАБА
На обичната ми
внучка Дилянка
Детството безгрижно
бързо отлетя.
Жаркото ми лято
горя, прегоря.
Подранила есен
ромоли в нощта,
тихо ме прегръща
есенна тъга.
Слънчева пътечка
в моята душа
до рекичка бистра
връща ме в съня.
В скута съм на баба
под една върба
и тя ми разказва
за златна река.
Приказката нейна
преразказвам аз,
а моята внучка
слуша ме в захлас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
