31 ene 2008, 21:34

В скута на баба

  Poesía
905 0 6

В  СКУТА  НА  БАБА

 

           На обичната ми

            внучка Дилянка

 

Детството безгрижно

бързо отлетя.

Жаркото ми лято

горя, прегоря.

Подранила есен

ромоли в нощта,

тихо ме прегръща

есенна тъга.

Слънчева пътечка

в моята душа

до рекичка бистра

връща ме в съня.

В скута съм на баба

под една върба

и тя ми разказва

за златна река.

Приказката нейна

преразказвам аз,

а моята внучка

слуша ме в захлас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...