31 ene 2008, 21:34

В скута на баба 

  Poesía
689 0 6

В  СКУТА  НА  БАБА

 

           На обичната ми

            внучка Дилянка

 

Детството безгрижно

бързо отлетя.

Жаркото ми лято

горя, прегоря.

Подранила есен

ромоли в нощта,

тихо ме прегръща

есенна тъга.

Слънчева пътечка

в моята душа

до рекичка бистра

връща ме в съня.

В скута съм на баба

под една върба

и тя ми разказва

за златна река.

Приказката нейна

преразказвам аз,

а моята внучка

слуша ме в захлас.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??