liliv (Лилия Велчева) liliv (Лилия Велчева)
8 151
Jan 31, 2008, 9:34 PM

В скута на баба

  Poetry
903 0 6

В  СКУТА  НА  БАБА

 

           На обичната ми

            внучка Дилянка

 

Детството безгрижно

бързо отлетя.

Жаркото ми лято

горя, прегоря.

Подранила есен

ромоли в нощта,

тихо ме прегръща

есенна тъга.

Слънчева пътечка

в моята душа

до рекичка бистра

връща ме в съня.

В скута съм на баба

под една върба

и тя ми разказва

за златна река.

Приказката нейна

преразказвам аз,

а моята внучка

слуша ме в захлас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0