Jan 31, 2008, 9:34 PM

В скута на баба 

  Poetry
687 0 6

В  СКУТА  НА  БАБА

 

           На обичната ми

            внучка Дилянка

 

Детството безгрижно

бързо отлетя.

Жаркото ми лято

горя, прегоря.

Подранила есен

ромоли в нощта,

тихо ме прегръща

есенна тъга.

Слънчева пътечка

в моята душа

до рекичка бистра

връща ме в съня.

В скута съм на баба

под една върба

и тя ми разказва

за златна река.

Приказката нейна

преразказвам аз,

а моята внучка

слуша ме в захлас.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??