В сладките нощи...
В сладките нощи...
В сладките нощи, когато
се обича до безумие, до огън,
тогава с върха на пръстите
онемял те преоткривам жадно.
Ръцете ми рисуват по теб
разстояния, контури и измерения
и зашеметени пият капчици роса.
А устните с наслада попиват
късчета сладка зрялост и лято.
В този настръхнал миг дишам
желание, умирам и се раждам
в най-невъзможната страст...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
