В следобеда на думите ѝ

18.11.2022 г., 16:51 ч.

Поезия » Пейзажна

301 0 2

В следобеда на нейните думи

той намира пристан ленив.

Плавно минава кроткият юни

по брега насечен, пенлив.

В тишината под клони надвесени

две очи са вперени в теб,

като в сън са нежно унесени

та не чу. Тя не каза ли Феб?

Тя не каза ли, че вижда коне

като дъжд да потропват в нощта?

Че реката шепти на поле.

Да. Така е. И водата има душа.

Тя не каза ли...

А от пейката побираща целия свят

хоризонтът в шепи се скри.

- Някога лоша и неправа аз бях.

- Минало е. Аз искам настоящето ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.