В снежната нощ
Снежинки безброй,
в нощния покой,
одеяло тъкат
за пореден път.
Под това одеяло,
пухкаво и бяло,
Земята сънлива
тихичко заспива.
Заспива на двора
Снежко до стобора,
Врабчо, Врабка и децата
заспиват под стрехата.
На нашето креватче
с моето братче
готвим се за сън
след пързалката навън.
С бузки зачервени,
с нослета заледени,
нахранени и сити
под юрганчето сме скрити.
Милата ни мама,
с шарена пижама,
седнала до нас
чете ни на глас
приказки за момченца -
за двете козленца,
за Снежанка - хубавица
и за лошата старица.
За добрият Дядко,
който за мен и батко
в снежната нощ,
с вълшебния си кош,
ще влезе през комина
на нашата камина
да остави под елхата
подаръци за нас - децата.
Скоро Сънчо долита,
над клепачи ни прелита.
След мамината милувка -
по главиците целувка,
под юрганчето с батко
заспиваме си сладко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
