В спомени се обличам
В спомени се обличам
Наметнах на раменете
топъл шал, че е зима.
Обух се до коленете -
сняг - да газя - ще има.
Че тръгвам в стари пътеки,
дето с тебе вървяхме.
Ще мина горски просеки...
Чакай, тука седяхме!
Ти тука огън запали,
стопли моите пръсти...
А после - бяхме заспали,
сняг когато запръска...
И тичахме като луди
да се скрием от буря.
Балканът чак се събуди
от смеха ни на щури...
Загърнах по-плътно шала -
не съм вече момиче.
Със зимата - побеляла,
в спомени се обличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
